Цветовете на светлината:
чакам по течението
бялата, златната, синята, виолетовата.

После засиява зелената.
Стълбовете й подпират облаците - 
крепостна порта,
преди вавилонската.

По дъното й искрят изумруди –
днешните локви.
В тях дъждът очертава кръгове -
ореол за всяка капка. 

А когато се плъзне мракът
по хълбока на луната,
се виждат ясно родилните й белези.

Докато излезе нощта от кожата си.
И освободи място за зората.
За да се пръснат любовните й атоми
и се свържат с въздуха, който поемаш и ти.