Постинг
31.08.2017 00:05 -
Елегия
Понякога нощта ме плаши -
уж безопасна тъмнина,
а разрушава вън пейзажа
до гола стръмнина.
Луната пада рязко вляво -
отмести времето отвъд.
Сега дори не остарявам.
Косите ми растат.
Дали наистина съм жива.
Наоколо – небе.
И мисля за смъртта наивно
като за друго битие.
Из "Зимно море",
"Свободно поетическо общество", 1997
Арт мениджмънт – специалност за ценители
Нови "велики" изповеди на Наде...
Дъската Уиджа - не правете това в къщи !...
Нови "велики" изповеди на Наде...
Дъската Уиджа - не правете това в къщи !...
Няма коментари