Под дългата светлина на лятото
чета без очила

Следобедът е ярък и всеки негов ъгъл виждам
Дори на паяжината тънкия конец
небрежно хвърлен на високото
Един трамвай отива и се връща през деня
а после цяла нощ на колелото си почива
За да тръгне пак към изгрева
По релсите - към миналото бъдеще

Под дългата светлина на лятото.
През далекогледа светът изглежда по-различен:
кълбото прах прилича на гнездо
напуснато от двойка птици
търсещи в небето дом в предградие на рая

Под дългата светлина на лятото
и силуетите на сенките са други
Катерят се нагоре, за да стигнат края й
Обичам. И обичам дългата светлина на лятото

Обичам
            Обичам