Малкото паяче
унесено плете мрежите си от залеза.
И мечтае преди да заспи.

Сега е вчера, а утре - днес

През копринените нишки на паяжината,
виждам пространството различно:
уж мога да го докосна, но е недостижимо -
увито е в сияен пашкул.

Още малко и аз ще съм хваната,
заедно с настъпващия мрак
в примамлива свилена примка.

Какъв е този доброволен плен:
за хълма, за дърветата, за ябълките,
удрящи нестройно тревите.
И за тръпчивите упойващи мириси.

Вече - в хамака на нощта

Още малко и луната ще изскочи,
за да се плъзне по тънката нишка.
И ще се залюлее в нашия ритъм -
леко, напевно, гальовно.

Заспи и ти в този свят, мили,
влез в него като в друга епоха -
по-щедра и от митологията.