Тези вечери, в които върви Кинопанорамата,
гледаме филми и в Дома на киното. Навън -
сняг, студ, вятър, но плътно до стената, след витрините,
покрити с парцали, лежат двама, както разбрах,
цяла зима, безДомници. Не бих могла да ги
снимам, защото ръцете ми и сега
са сковани.

А по улицата съвсем наблизо,
профучават коли - цели къщи,
вдигат кал, сняг и мрак,
сигурно за да ги завият.

И да не ги виждаме.