Нощта е гладна - лакомо поглъща
улиците, къщите, градините и мен.
И даже въздухът изгубва своя смисъл.
Измамен е и мракът -
смътно очертава вън релефите.
Без силует и география.

Нощта е доброволна клопка.
Излъчва магнетичен мирис.
Само за наивници.
Капан за будни хора:
чакалня и перон на гара. Балкон.
И даже пейка в парка.

Нощта е с вкус на черен шоколад.
Напълно натурална.
И с цвят на печено кафе.
Горчи –
до дъното на всяка своя молекула.

И любовта е като тази нощ.
Без структура, сюжет,
сценарии и граници.

Дори земята и небето
не могат да я сложат в рамка.