Постинг
26.06.2016 17:34 -
Елегично
Тихите часове. Тези, в които идва тъгата.
Прониква в мен заедно с въздуха. Усещам вкуса й.
И симетрията на пространството се срива.
Пропукват се правите ъгли и стените по перпендикуляра.
Светлата черта на хоризонта се скъсва.
Като след земен трус пропадат житейските правоъгълници.
И тонове безсмислени думи, възклицания, образи, обещания, изчезват.
Руините на делника - антични статуи, потъват в разцепените пластове.
Поглеждам нагоре. Небето е различно. Сега виждам звездите без очила.
Премигват - очи с космически прашец. И тихо тръгва дъждът.
Уличните лампи необяснимо се включват - истински съзвездия от чужда галактика.
А аз ставам не само съзерцател, но и техен пазач.
Защото нощта е вътрешният джоб, в който скривам тайните си.
И тъгата.
Няма стара, днешна и утрешна тъга. Тя е една.
И когато си тръгне в зората, сигурна съм, че чувам как се отдалечават леките й стъпки.
Public Republic
Прониква в мен заедно с въздуха. Усещам вкуса й.
И симетрията на пространството се срива.
Пропукват се правите ъгли и стените по перпендикуляра.
Светлата черта на хоризонта се скъсва.
Като след земен трус пропадат житейските правоъгълници.
И тонове безсмислени думи, възклицания, образи, обещания, изчезват.
Руините на делника - антични статуи, потъват в разцепените пластове.
Поглеждам нагоре. Небето е различно. Сега виждам звездите без очила.
Премигват - очи с космически прашец. И тихо тръгва дъждът.
Уличните лампи необяснимо се включват - истински съзвездия от чужда галактика.
А аз ставам не само съзерцател, но и техен пазач.
Защото нощта е вътрешният джоб, в който скривам тайните си.
И тъгата.
Няма стара, днешна и утрешна тъга. Тя е една.
И когато си тръгне в зората, сигурна съм, че чувам как се отдалечават леките й стъпки.
Public Republic
Няма коментари
