Явлението Синя луна е изключително рядко.
Тя не е синя на цвят, но се назовава така още преди хилядолетие.
Фразата произлиза от средновековния английски език и се използва,
за да се разбере, че появата й е истинско небесно знамение.

Тази нощ луната е палач на мрака. Светлината й разрязва пейзажът вън
и той вече не е дълбок и пълен с неочакваности, а видим и всичко в него - разпознаваемо. Луната сега е обла, зряла, ослепителна.
Все още неотхапана, тя е същинска райска ябълка,
отгледана в небесната градина.

Влиза тук не като подробност. Магически център. Около нея се въртят планети, спътници, черни дупки. Комети палят опашките си,
метеори стават златни самородни късове.

Тази нощ дъждът потръпва от течението на сребърния вятър.
И въздухът се рони - люспа след люспа, люспа след люспа -
прашинки из космоса, излетели от коловозите на Млечния път,
за да паднат като звездици върху обувките ти.
  А луната изгрява, за да събере пейзажа във вараковия си нимб.
И уличната котка под дървото ще заспи кротко в топлия рижав кръг.
  Синята луна. Само тази нощ. Стъпила на пръсти върху мрака, тя е самият рай.
Сигурно и ти виждаш крайния квартал на ада,
затворен във втория й пръстен – долу - точно под подметките ти.
  Сп. "Факел"