Постинг
17.06.2016 16:26 -
В покрайнините на рая
Зората. Винаги различна. Внезапна. Излита от индиговия мрак -
пеперуда, разпукала какавидата си. Иска ми се да не пропусна този изначален миг,
в който тя се измъква от нощната коруба и пърхаща и лека,
заема с крилете пространството.
Светлината в очите ти. Тя ме разбужда. А сънят продължава в друга нощ.
И в следващи, напълно достоверни пейзажи, които се движат из сезоните,
а понякога - и в четирите едновременно: След елегичния зимен плаж,
ниското сумрачно небе става различно – ослепително зелено от сиянието
на разлистените дървета. Оттатък парка пък, асфалтът излъчва цялата събрана горещина на август и сандалите потъват в меката му същност.
Стъпките остават там до следващото лято. След завоя на улицата,
знаците на октомври трепкат във въздуха - стотици рижи изгреви,
само за тези, които са се посветили на есента.
Хоризонтът не е предел. И зад линията следват сцени.
В следващите животи - в помпейско червено.
Тази сутрин си спомних за един друг октомври, огрял далечен хълм.
Листата падаха, упорити и последователни, следвайки покривите на запуснатите отдавна селски къщи. Златните им оттенъци искряха - същински ореоли
около пропуканите керемиди. Напомняха на библейска обител,
изографисана върху стените на старата черква, от която е оцеляла през вековете
само камбанарията.
И днес това място съществува - в покрайнините на рая.
На границата между два свята.
Сп. „Факел”
пеперуда, разпукала какавидата си. Иска ми се да не пропусна този изначален миг,
в който тя се измъква от нощната коруба и пърхаща и лека,
заема с крилете пространството.
Светлината в очите ти. Тя ме разбужда. А сънят продължава в друга нощ.
И в следващи, напълно достоверни пейзажи, които се движат из сезоните,
а понякога - и в четирите едновременно: След елегичния зимен плаж,
ниското сумрачно небе става различно – ослепително зелено от сиянието
на разлистените дървета. Оттатък парка пък, асфалтът излъчва цялата събрана горещина на август и сандалите потъват в меката му същност.
Стъпките остават там до следващото лято. След завоя на улицата,
знаците на октомври трепкат във въздуха - стотици рижи изгреви,
само за тези, които са се посветили на есента.
Хоризонтът не е предел. И зад линията следват сцени.
В следващите животи - в помпейско червено.
Тази сутрин си спомних за един друг октомври, огрял далечен хълм.
Листата падаха, упорити и последователни, следвайки покривите на запуснатите отдавна селски къщи. Златните им оттенъци искряха - същински ореоли
около пропуканите керемиди. Напомняха на библейска обител,
изографисана върху стените на старата черква, от която е оцеляла през вековете
само камбанарията.
И днес това място съществува - в покрайнините на рая.
На границата между два свята.
Сп. „Факел”
Няма коментари
