Спри звука. 
Нека заедно да чуем тишината.
Дъхът ти вече раздели пространството
и в процепа му после
зората ще изгрее.

Сега отвън е тъмно, но отвътре свети,
защото миналото влиза,
а бъдещето вече е заминало.

Спри звука.
И тишината нека да опре в небето. 
Ще се облегнем на стената й
и заедно ще я послушаме.

И въздухът ще ни разделя само.

из книгата "Свободни като въздуха"