Краят на деня.
Мълчание ни е затворило.
В неговата територия свършва рая
и започват пристройките на ада.

В края на деня.
Здрачът полита напред.
Завладява въздуха.
Той не е просто предсърдието на нощта,
а преминаване от живот - към смърт.
Затова времето сега е миг,
век и самата вечност.

Но на самия ръб на нощта,
ангел ще излезе от приближаващия облак.
И крилете му ще засияят като две луни.

Тогава пейзажът се връща.