В помръкналия следобед -
опушена черква, стенописите са с обичайните сцени:
Върху купола кацва гълъб
и от перата му здрачът капе със синьо безразсъдство.

Дървото с двете ябълки отсреща приближава.
Адам и Ева тичат да се скрият под короната.

И дъждът е все същият. В пеещите му пространства има място:
За далечния хребет с извивка на женско рамо.
За сълзите – стръмно зелени от север.
За четирите сезона и след тях.
  И за тъгата под кроткия облак има място под дъжда.