На териториите на дъжда светът е друг.
Небето – пропукан свод,
върху кварталните дървета се крепи -
антична колонада, украсена с облаци, вместо богове.
  В дрезгавината на дъжда
миналото става настояще.
Всяка буква и число под удара на капките,
изгубват ясните си очертания и таен смисъл.
  След дългото очакване и бъдещето,
измокрено до кости, си е тръгнало.
Отдалечава се, преди да разгадае предсказанията,
кодирани в кръга на някой древен каменен часовник.
В сумрака на деня дори април е друг -
зелени са единствено пейзажите в очите ти.
  И без чадър вървя, вървя към тях.
  из книгата “Свободни като въздуха”, 2014