Постинг
13.03.2016 19:19 -
Има и безработни ангели
Имали ли сте някога усещането,
че когато сте сами, вкъщи някой присъства?
Обикновено се случва в късния следобед.
Това е времето на здрача.
Превзема пространството.
Плъзва се по стените, стига до тавана.
Съвсем като паяжина, увиснала отгоре.
Люлее цветовете, сякаш вятър е влязъл през прозореца, или някой е въздъхнал. В тишината се чуват леките му движения:
катери се и се спуска, все едно плете копринената си мрежа.
Сигурно прави любовна свилена люлка,
или просто опакова въздуха.
Незапалената овална лампа наподобява призрачна дневна луна,
под която всеки стих от тесните ти листи е с различно сияние.
И стаята става друга: от пурпур - виолетова.
После притъмнява - наситено синьото преминава в елегично индигово. В този точно час, чувствам тръпки по гърба. Доловям шумолене.
На криле. Ангелът. Защо отново е тук? Сигурно, за да постоим заедно. Да помълчим. Да послушаме звуците на здрача. Знам, че ще остане задълго.
Докато ъглите се напълнят с мрак.
Докато изгрее зората,
за да видя през прозореца двата наши хоризонта.
Обикновено се случва в късния следобед.
Това е времето на здрача.
Превзема пространството.
Плъзва се по стените, стига до тавана.
Съвсем като паяжина, увиснала отгоре.
Люлее цветовете, сякаш вятър е влязъл през прозореца, или някой е въздъхнал. В тишината се чуват леките му движения:
катери се и се спуска, все едно плете копринената си мрежа.
Сигурно прави любовна свилена люлка,
или просто опакова въздуха.
Незапалената овална лампа наподобява призрачна дневна луна,
под която всеки стих от тесните ти листи е с различно сияние.
И стаята става друга: от пурпур - виолетова.
После притъмнява - наситено синьото преминава в елегично индигово. В този точно час, чувствам тръпки по гърба. Доловям шумолене.
На криле. Ангелът. Защо отново е тук? Сигурно, за да постоим заедно. Да помълчим. Да послушаме звуците на здрача. Знам, че ще остане задълго.
Докато ъглите се напълнят с мрак.
Докато изгрее зората,
за да видя през прозореца двата наши хоризонта.
Няма коментари
