В началото на сезона стените й се опаковат
с вече подивелите от годините виолетови глицинии.
Мракът издишва сладки и упойващи аромати,
които попиват и в дрехите.
И гардеробът у дома дълго мирише на тази нощ.  

И на къщата с тайните.    

Чашите с вино искрят в разпалено червено, 
Прозорецът сменя цветовете –
синята стръмнина на здрача,
неусетно се спуска до мекото дъно на тъмнината.
И ние оставаме сами под топлия обръч на лампата.     

Докато излезем на улицата. 

Вън вятърът издухва цветчетата от клоните
и ги пръска наоколо -  изкусен фокусник,
който вади от шапката си искрите на пролетта.
И по въздухът сякаш засияват неонови надписи,
сменящи се с крачките ни.

Шифърът на пролетта.

Публикувано в Public Republic