Постинг
06.03.2016 23:26 -
Златната стая
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 918 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2016 23:28
Прочетен: 918 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 06.03.2016 23:28
В самия края на март. Последната неделя. Пролетта променя състоянията си: резедавата прозрачност на тревите постепенно се пълни с различните оттенъци на зеленото. Клоните на дърветата незабелязано почват да натежават и вече няма да са толкова волни, за да ги люшкат с лекота ветровете.
Искам да погледна пейзажа отгоре. Затова - по стълбите, но не към настъпващия облак, а към мансардата.
Тук се събират от години семейни документи,чернови на ръкописи, фотографии, писма и пощенски картички. Тук са и двете тетрадки, в които със дребен почерк, се разказва разтърсващата сърцето любовна история на една от прабабите ми, започнала в Кавала: За момичето с двете плитки, която често излизала на улицата със свободно пуснати коси, защото не можела да сплете непокорните си къдрици. За момичето, с приковаваща погледите на мъжете стройна осанка и с големи тъжни очи, които сменяли цвета си според настроението й - ту зелени, ту кафяви, ту жълти, ту пъстри.
За съдбовната среща с любимия в една снежна нощ. И за бягството им - от Бяло към Черно море.
Драма, достойна за роман.
Старата библиотека тежи от книги, които качваме, за да направим място вкъщи за нови. Специални рафтове има и за издания, станали библиографска рядкост.
Обичам мириса на миналото.
Върху старомодното бюро стои разтворена книга. Явно, последния път, когато съм била тук, съм забравила да я върна. Изданието е от 1939 година – „Любовь и поезия” на проф. Александър Балабанов. Има и посвещение с автограф от него. Проф. Балабанов анализира поезията на древните елини. С листче съм отбелязала абзац, в който той разсъждава, защо в съвременния свят образовани нации мислят, че поезията е ненужна, даже пакостна. В класическа Гърция никой никога не се е съмнявал в необходимостта от „дара на музите”.
Мисля си за днешното време. За поезията често се говори на висок глас, обикновено около задимена маса в шумна компания с чаша в ръка.
През отворената капандура слънцето се процежда на капки. През тях мъгливините от прашинки, отдавна завладели тавана, изглеждат като варак, който полека-лека покрива стените, скосения таван, пода и ъглите.
В златната стая. Този следобед.
Публикувано в Public Republic
Тук се събират от години семейни документи,чернови на ръкописи, фотографии, писма и пощенски картички. Тук са и двете тетрадки, в които със дребен почерк, се разказва разтърсващата сърцето любовна история на една от прабабите ми, започнала в Кавала: За момичето с двете плитки, която често излизала на улицата със свободно пуснати коси, защото не можела да сплете непокорните си къдрици. За момичето, с приковаваща погледите на мъжете стройна осанка и с големи тъжни очи, които сменяли цвета си според настроението й - ту зелени, ту кафяви, ту жълти, ту пъстри.
За съдбовната среща с любимия в една снежна нощ. И за бягството им - от Бяло към Черно море.
Драма, достойна за роман.
Старата библиотека тежи от книги, които качваме, за да направим място вкъщи за нови. Специални рафтове има и за издания, станали библиографска рядкост.
Обичам мириса на миналото.
Върху старомодното бюро стои разтворена книга. Явно, последния път, когато съм била тук, съм забравила да я върна. Изданието е от 1939 година – „Любовь и поезия” на проф. Александър Балабанов. Има и посвещение с автограф от него. Проф. Балабанов анализира поезията на древните елини. С листче съм отбелязала абзац, в който той разсъждава, защо в съвременния свят образовани нации мислят, че поезията е ненужна, даже пакостна. В класическа Гърция никой никога не се е съмнявал в необходимостта от „дара на музите”.
Мисля си за днешното време. За поезията често се говори на висок глас, обикновено около задимена маса в шумна компания с чаша в ръка.
През отворената капандура слънцето се процежда на капки. През тях мъгливините от прашинки, отдавна завладели тавана, изглеждат като варак, който полека-лека покрива стените, скосения таван, пода и ъглите.
В златната стая. Този следобед.
Публикувано в Public Republic
