Постинг
14.01.2016 16:30 -
Има и безработни ангели
Имали ли сте някога усещането, че когато сте сами, вкъщи някой присъства? Обикновено се случва в късния следобед.
Това е времето на здрача. Той превзема пространството
малко по малко: плъзва се по стените,
често спира горе и сякаш е паяжина, увисва от тавана.
Люлее цветовете, сякаш вятър е влязъл
през затворения прозорец, или някой просто е въздъхнал.
Това е времето на здрача. Той превзема пространството
малко по малко: плъзва се по стените,
често спира горе и сякаш е паяжина, увисва от тавана.
Люлее цветовете, сякаш вятър е влязъл
през затворения прозорец, или някой просто е въздъхнал.
В тишината се чуват ясно движенията му:
как се катери и спуска, все едно плете копринена мрежа,
с която да опакова въздуха. Незапалената овална лампа
наподобява призрачната дневна луна.
И стаята става друга: от синя - виолетова,
после потъмнява, потъмнява - до елегично индигова.
В този точно час, чувствам тръпки по гърба
и доловям шумолене. На криле. Ангелът.
Защо отново е тук? Сигурно, за да постоим заедно.
Да помълчим. Да послушаме звуците на здрача.
Знам, че ще остане,
докато ъглите се напълнят с мрак.
Докато нощта дойде при мен.
И до изгрева на зората.
