има някой вкъщи?
Обикновено при мен се случва в късния следобед.
Времето на здрача.
Той превзема пространството малко по малко:
плъзва се по стените, често спира горе и сякаш е паяжина,
увисва от тавана. Люлее цветовете,
сякаш вятър е влязъл през прозореца,
или някой просто е въздъхнал.
В тишината се чуват ясно движенията му:
как се катери и спуска, все едно плете копринена мрежа,
с която ще събере въздуха. Незапалената лампа
наподобява призрачна дневна луна.
И стаята става друга: от синя -
виолетова, после потъмнява, потъмнява -
до елегично индигова.
И да затворя очи различавам цветовете,
защото всеки от тях има своя мелодия.
В този точно час, чувствам тръпки по гърба и доловям шумолене.
На криле. Ангелът. Защо отново е тук?
Сигурно, за да постоим пак заедно.
Да помълчим. Да потъгуваме.
Да послушаме звуците на здрача.
Знам, че ще остане поне, докато ъглите се напълнят с мрак.
И ако има още часове - до изгрева на зората.