Явлението Синя луна е изключително рядко. Тя не е синя на цвят, но се назовава така още преди хилядолетие. Фразата произлиза от средновековния английски език и се използва, за да се разбере, че появата й е истинско небесно знамение. Тази нощ луната е палач. Разрязан от светлината й, пейзажът вън не е дълбок и пълен с неочакваности, а е видим и всичко в него - разпознаваемо. Луната сега е обла, зряла, ослепителна. Все още е неотхапана, тя е същинска ябълка от рая. Влиза тук не като подробност. Магически център. Около него се въртят звезди, планети, спътници. Комети палят опашките си, метеори отразяват блясъка й и се превръщат в скъпоценни камъни. Млечният път вече се вижда с просто око. Дъждът потръпва по течението на тъмния вятър и въздухът се рони на люспи. Засилени в орбитата, капките чертаят из космоса тънки спирали, които лунните лъчи повтарят. Сякаш някой разчерта този кобалтов свят на сребърни и златни райета. И отдавна уж тръгналата си стара тъга лети из него, следвайки тези безкрайни искрящи хоризонтали. Луната изгря тази нощ, за да обезсмърти пейзажа със вараковия нимб. И уличната котка кротко заспа в топлия рижав кръг. Синята луна. Само тази нощ. Стъпила на пръсти върху мрака, тя е самият рай. А аз наблюдавам движението в крайния квартал на ада - затворен в оранжевия й пръстен. Точно сега, и точно тук. Сп. "Факел"