Капандурата е меден кошер.

И златният прашец на август
жужи разгорещен.

Една въздишка

и той излита от цветното стъкло.

Из въздуха се сипе сладка светлина. 
 

В следобеда
сенките се движат самостоятелно.

Сякаш нас ни няма.

Издължените форми чертаят 
древни пиктограми.
 

И все още неопитомени, 
в транс играят своя си танц:

събират се и се разделят, 
издигат се и се спускат.

После, разтопени от жегата, 
се сливат с полуздрача.

А ние ги помним.

из книгата "Свободни като въздуха", 2014