Мракът става друг: 
живо същество, което ме обгръща. Гали.
 

Топло. Тихо. 
Чувам само как тревите се движат. Растат.
Как диша учестено разбудената липа,
когато катери етажите на въздуха. 

В тъмното единствено проблясват светулки. 
Местят пространството свободно: 
нагоре – надолу. Бързо. Бавно.
Рисуват странни фигури - 
тайнописи за посветени. 

В пейзажите на последния куплет.

Из книгата "Свободни като въздуха", 2014