Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2015 16:12 - Златната стая
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 1192 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 30.03.2015 00:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В самия края на март. Последната неделя.

Пролетта променя състоянията си:
резедавата прозрачност на тревите постепенно
се пълни с различните оттенъци на зеленото.
Клоните на дърветата незабелязано почват да натежават
и няма вече да са толкова волни, 
за да ги люшкат с лекота ветровете.
 

Искам да погледна пейзажа отгоре. 
Затова - по стълбите, 
но не към настъпващия облак, а към мансардата.

Тук се събират от години семейни  документи,чернови на ръкописи, 
фотографии, писма и пощенски картички.  
Тук са и двете тетрадки, в които със дребен почерк,      
се разказва разтърсващата сърцето любовна история
на една от прабабите ми, започнала в Кавала:
За момичето с двете плитки, 
която често излизала на улицата със свободно пусната коса, 
защото не можела да сплете непокорните си къдрици. 
За момичето, с приковаваща погледите на мъжете стройна осанка
и с големи тъжни очи, които сменяли цвета си
според настроението й - ту зелени, ту кафяви, ту жълти, ту пъстри. 
За съдбовната среща с любимия в една снежна нощ. 
И за бягството им - от Бяло към Черно море.

Драма, достойна за роман.

Старата библиотека тежи от книги, които качваме,
за да направим място вкъщи за нови. 
Специални рафтове има и за издания, 
станали библиографска рядкост.
 
Обичам мириса на миналото.
 

Върху старомодното бюро стои разтворена книга. 
Явно, последния път, когато съм била тук,
съм забравила да я върна. Изданието е от 1939 година – 
„Любовь и поезия” на проф. Александър Балабанов.
Има и посвещение с автограф от него.


Проф. Балабанов анализира поезията на древните елини. 
С листче съм отбелязала абзац, в който той разсъждава, 
защо в съвременния свят образовани нации мислят,
че поезията е ненужна, даже пакостна. 
В класическа Гърция никой никога не се е съмнявал
в необходимостта от „дара на музите”. 

Мисля си за днешното време, 
в което за поезията често се говори на висок глас,
обикновено около задимена маса в шумна компания с чаша в ръка.

През отворената капандура
слънцето се процежда на капки. 
През тях прашецът, завладял отдавна тавана,
изглежда като варак, който полека-лека
покрива стените, скосения таван, пода и ъглите.

В златната стая. Този следобед.

 Публикувано в Public Republic 

image



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fenfen - И перото ти е златно, независимо ...
30.03.2015 00:30
И перото ти е златно, независимо дали пишеш поезия, или проза.
цитирай
2. stefanmilev - Чета те - и стиховете, и прозата ти, и ...
31.03.2015 09:18
Чета те - и стиховете, и прозата ти, и съм сигурен, че си получила този "дар на музите". Поздравления!
цитирай
3. troli - Освен талант, ти и ерудирана.
01.04.2015 23:48
Освен талант, ти и ерудирана.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1711422
Постинги: 2320
Коментари: 1256
Гласове: 6253
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол