Нека заедно да чуем тишината.
Дъхът ти вече раздели пространството
и в процепа му после
зората ще изгрее.

Сега отвън е тъмно, но отвътре свети, 
защото миналото влиза, 
а бъдещето вече е заминало.
 

Спри звука. 
И тишината нека да опре в небето.  
Ще се облегнем на стената й
и заедно ще я послушаме.

И въздухът ще ни разделя само. 
 

 из книгата "Свободни като въздуха"