Иска ми се да не пропусна този изначален миг, в който тя се измъква от нощната коруба и пърхаща и лека, заема с крилете пространството.

Светлината в очите ти. Тя ме разбужда. А сънят обикновено продължава в друга нощ. В следващи, напълно достоверни пейзажи, които се движат из сезоните и даже понякога - и в четирите едновременно. След елегичния зимен плаж, ниското сумрачно небе става друго – ослепително зелено от сиянието на разлистените  дървета. Оттатък парка пък, асфалтът излъчва събраната горещина на август и сандалите ни потъват в меката му същност.
Стъпките ни остават там до следващото лято. След завоя на улицата, знаците на октомври трепкат във въздуха като очите на светофар.

Тази сутрин си спомних за една друга есен, огряла един далечен хълм.  Листата падаха, упорити и последователни,следвайки покривите на запуснатите отдавна селски къщи. Златните им оттенъци искряха като ореоли около пропуканите керемиди. Напомняха на библейска обител, изографисана върху стените на старата черква, от която е оцеляла през вековете само камбанарията.

И днес това място съществува - в покрайнините на рая,
на границата между два свята.