улиците, къщите, градините и мен.

И даже въздухът изгубва своя смисъл.

Измамен е и мракът - 
смътно очертава вън релефите.

Без силует и география.
 

Нощта е доброволна клопка.  
Излъчва магнетичен мирис.

Само за наивници.

Капан за будни хора: 
чакалня и перон на гара. Балкон.

И даже пейка в парка.
 

Нощта е с вкус на черен шоколад. 
Напълно натурална.

И с цвят на печено кафе.

Горчи – 
до дъното на всяка своя молекула.
 

И любовта е като тази нощ. 
Без структура, сюжет,

сценарии и граници.
 

Дори земята и небето
не могат да я сложат в рамка.
 

Защото е самата свобода.

из "Свободни като въздуха"