Копнеж по твойте светли длани 

на огъня във полуздрача; 
ухаеха на дъб и рози, 
и смърт. Далечна зима.
Врабците търсеха просото 
и се превръщаха на сняг. 
И с думите бе тъй. Проблесне слънце, 
изгрее ореол на ангел, 
а после пак мъгла, дърветата и ние, 
превърнати на въздух в утринта.
 

Превод: Драгомир Петров
— reading Салваторе Куазимодо - поезия.