магически пъзели от изгреви и залези. 
Сиянието им преобразява простора
след всяко трепкане на вятъра. 

Моят домашен  калейдоскоп. 
С него наблюдавам галактики,
черни дупки, луни и млечни пътища. 

После слагам раницата. 
Тръгвам надолу по пътища, осветени 
от падащи звезди и свистящи комети.
 

Дъждовете не само измиват
с пяната на облаците
идващите насреща пейзажи, 
но ги и променят. 

И къщите се източват нагоре. Изтъняват.
Приличат на наколни жилища,
построени в изчезнали вече води.
 

В  коя епоха живея, 
колко хилядолетия назад извървях? 
Защо светлината тук е затворена! 
Губя зрението си. 
Усещам, как мракът издишва
целия вселенски прах наоколо. 

Душата успя да избяга зад хоризонта. 
Не можах да я извикам. 
И да говоря забравих.

Мислите ми спират пред планина. 
А обичайната чаша чай изстива,
оттатък ронливия сипей.

Стоя в пространство, 
пълно само с въздух.

Но в близката отдалеченост, 
точно сега, самичък си и ти.
Ако тръгнем едновременно, 
ще се срещнем по средата на пътя - 
в тайната градина. 

Имаме още много време,
преди да ни прогонят оттам.

Из "Свободни като въздуха"