чакам по течението й
бялата вода, виолетовата, златната.
После  засиява зелената.
Разрежда я само въздухът
подпрян на сънното небе -  
крепостна стена,
преди вавилонската.

По дъно му искрят 
изумрудени украшения – днешните локви.
Облаците - самородни кристали 
проблясват при всяко  движение,
сменят формата и големината.
Като в истински калейдоско̀п.

А когато се плъзне здрачът любовно
по хълбока на хълма,
се виждат ясно родилните
вече ръждиви петна на луната.

Игра на цветовете -
в процепа между два сезона.

Из "Свободни като въздуха"