Ако наистина приближава Края на света, 
искам да те запомня. За после.  
Отново е февруари и съм в онази студена стая -
в средата на оцелял облак. 
През прозореца гледам снежинките да чертаят
пунктири на вертикалните пътеки надолу.  

Земята още не ни е отминала. 

Дълго ще остана в това небесно общежитие.
През  решетката на висулките, 
вече виждам как се ражда новото Сътворение - 
от призрачния  хаос, през ледниковия период, до времената, 
когато пустините се превръщат в райска градина. 

Там те чакам.     

Из "Свободни като въздуха"