Постинг
07.08.2014 00:46 -
Химията на любовта
Посветено
Снегът дойде.
Следобедът, вече пренаселен от него, просветва.
Светът се затваря между подвижни бели отвеси.
И ние влизаме в ново измерение. Със снега.
И с дърветата от кварталния парк.
Странни пътешественици без раници.
Сякаш машина за сняг покрива пукнатините на небето.
Препълва черните му дупки.
Сумрачното преддверие на здрача засиява.
Сега е най-дългият зимен следобед.
Свободни сме като въздуха наоколо.
Таванът се намества в тихо удобно ъгълче.
В сребърните висящи градини оттатък ада.
По капандурата му се редят снежинки, пера, кристали.
Не се чува суетенето им.
От шкафа внезапно се търкулва райска ябълка.
В леглото.
В часа на любовта.
Из "Свободни като въздуха"
Вълнообразно