Този ден е специален за мен и заради Христо Фотев – 
поетът,който обичам от дете. 
Роден на тази дата, сигурно неслучайно, 
той днес щеше да стане на осемдесет години.

Затова имах идея да замина за любимия ми Бургас.
Исках да повървя из улиците на града,
да се разходя по самотните все още плажове, 
да помисля край морето, да поснимам. 
Щях да взема и неговото „Пристанище” със себе си
и да си почета наум стихове – 
точно там, „в самия пясък”, където той се е виждал
"цял пролетен и в дъждовен блясък.”

Помня, след училище, често го срещах по улица "Александровска”– 
вървеше унесено, „в обятията на самия Март”, 
стъпвайки леко „на тънкия му слънчев лъч”. 
Чудех се, как е възможно и той да вдишва същия въздух, 
който поемахме и ние, простосмъртните. И сега виждам силуета му – 
тънък и изящен,завършващ с ореол от дългата му разрошена коса.

Но днес не трябва да съм тъжна – нали е БлагоВещение. 
Дано добрите вести и новини да ни стигнат и да се сбъднат.
 Видях вече щъркели, които намериха гнездата си. 
Видях снощните облаци как се издигнаха полека-лека над свода,
за да се осветли празникът.
А сега виждам през прозореца оживената обикновено
по това време улица да утихва.

Мракът става на кутийки – 
от блесналите прозорци на високите блокове отсреща.

Публикувано в Public Republic