стенописите са с обичайните сцени:
Върху купола кацва гълъб и от перата му 
здрачът капе със синьо безразсъдство.

Дървото с двете ябълки отсреща приближава.
Адам и Ева тичат да се скрият под короната му.
 

И дъждът е все  същият.  
В пеещите му пространства има място:
За  далечния  хребет с извивка на женско рамо.
За сълзите – стръмно зелени от север.  
За четирите сезона и след тях.

И за тъгата под кроткия облак
има място под  дъжда.

из "Свободни като въздуха"