Нека заедно да чуем тишината.
Дъхът ти вече раздели пространството
и в процепа му после
зората ще изгрее.

Сега отвън е тъмно, но отвътре свети 
защото миналото влиза, 
а бъдещето вече си е тръгнало.
 

Спри звука. 
И тишината нека да опре в небето.  
Ще се облегнем на стената й
и заедно ще я послушаме.
И въздухът ще ни разделя само. 

из "Свободни като въздуха"