чета без очила. Следобедът е ярък
и всеки негов ъгъл виждам. 
Дори на паяжината тънкия конец,
небрежно хвърлен на високото.

Един трамвай отива и се връща през деня, 
а после цяла нощ на колелото си почива,
за да тръгне пак в зората. 
По релсите - към миналото бъдеще.
Под дългата светлина на лятото.

Сега светът изглежда по-различен:
През далекогледа
кълбото прах прилича на гнездо,
напуснато от двойка птици,
търсещи в небето дом:
В квартал на рая, или в някое предградие на ада.

Под дългата светлина на лятото 
и силуетите на сенките са други.
Катерят се нагоре,
за да стигнат вероятно края й.
 

Обичам. И обичам дългата светлина на лятото.

                                                         Обичам

                                                           Обичам

                                                            Обичам

Из "Свободни като въздуха"

5,11