и звукът като паяжина се люлее.

И светът ми се струва,

че се движи разсеян.

Мракът бавно се разрежда

с  изгрева на листата.

Пейзажът е вече отсреща

а другият чака ната̀тък.

Но какво след съня остава –

пространства от прах и въздух.

И се мъча сама да направя

мъж от пръст, слънце и сълзи.

Из "Свободни като въздуха"