Вятърът - подивя. Разбърка пейзажа. 
Облаци, листа, прах, сменят местата си. 
Уличната лампа като люлка засилва светлината – 
нагоре-надолу, нагоре-надолу, до небето и обратно.

Силуетът на тичащата жена, е сякаш срязан вертикално наполовина. 
Тънката източена сянка тича по паветата. Вятърът я настига. 
Издухва къдриците й. Вдига роклята - червен балон, понесен из въздуха.
Издига я високо, високо. После плавно я спуска:
летяща ярка птица в градското небе. 
Цветно хвърчило, което се приземява заедно с дъжда.

Из "Свободни като въздуха"