и всеки негов ъгъл виждам.
Дори на паяжината тънкия конец,
небрежно хвърлен на високото.
Един трамвай отива и се връща през деня,
а после цяла нощ на колелото си почива,
за да тръгне пак в зората.
По релсите - към миналото бъдеще
под дългата светлина на лятото.
Сега светът изглежда по-различен:
през далекогледа
кълбото прах прилича на гнездо,
напуснато от двойка птици,
търсещи в небето дом.
В квартал на рая, или в някое предградие на ада.
Под дългата светлина на лятото
и силуетите на сенките са други.
Катерят се нагоре,
за да стигнат вероятно края й.
Обичам. И обичам дългата светлина на лятото
Обичам
Обичам
Обичам
