Къщата е издигната върху хълм от мрак.
Звездите отдавна са изключени
като улични лампи след полунощ.
Луната е обърнала завинаги тъмната си страна.

Уморени музиканти
след дълго свирене в ресторант са щурците.
Вече са прибрали инструментите си.
Вятърът духва фенерите
на  кварталните светулки. 

Колите карат с изгасени фарове.
По мокрите пътища на тъгата.

В прозорците на тъгата
виждам отразена ярката си рокля.
Кръвта й полека се стича
към черните плочки на пода.

Сянката ми се движи надолу по стълбите.
Надолу по стълбите,
където няма прозорци. 
В заключената къща на тъгата.