Бурята помете лятото.
Сигурно и безмилостно.
Само за една нощ.
Светкавици разцепиха мрака.
Оголиха се  пукнатините на делника.
Сякаш някой фотографира в тъмното кръговете на  ада.
Чува се вятърът, който съска и плюе клони, листа и прах.
Пейзажът вън е нарязан на късове -
в убийствено синьо и катранено черно.

Сезонът се срина.
В този хаос, земята по библейски е пуста.
Изчезва бавно веществото на материята.
И светът отново се ражда.
От безпросветната пустош.

Защото неосветено е отвъд теб.
И нищо не бунтува тишината.
Празните обятия на въздуха
са хладни и неразпознати от мен.

Забравих миналото си.
Сега трябва да потърся
потъналата преди хилядолетия родна  Антлантида.