Луната  разсича пейзажа: 

ада се вижда с просто око 
рая остава на тъмно.

 

е толкова наситен с неочаквани образи и внушения, че сякаш не са миниатюри, а цели стихотворения.

но мащабно.

са златен прах, излетял от космоса.
В навечеирето на Цветница, Виолета, да си здрава, щастлива и все така вдъхновена - от летящото по въздуха листо, светещата капка дъжд, до любовта...