Небето – пропукан свод,

върху кварталните дървета се подпира -

антична колонада, украсена с облаци, вместо богове.

В дрезгавината на дъжда миналото става настояще.

Всяка буква и число под удара на капките,

изгубват ясните си очертания и таен смисъл.

След  дългото очакване и бъдещето, измокрено до кости,

си е тръгнало, преди да разгадае предсказанията,

в кръга на древен пясъчен часовник. 

В сумрака на деня дори април е друг -

зелени са единствено пейзажите в очите ти.

И без чадър вървя, вървя към тях.