Все се движа из въздуха неизбежен,

или той ме тегли нанякъде.

И въжетата сребърни даже да срежа,

няма къде да избягам.

 

А животът ме люшка в свилена мрежа

и приспива душата със звуци.

Аз съм птица в капана му нежен,

днес съм в люлка, утре - в каруца.

 

Пак сънувам висящи градини -

всичко тук на зелено ухае.

Над леглото- клонка маслинова,

тук  - на запад от рая.

ефирно, нежно в разпуканото зелено наоколо.
Поздравления, Виолета - и за стихотворението, и за рождения ти ден! Продължавай да пишеш вдъхновяващо и бъди много щастлива!