градините и мен.

И даже въздухът изгубва своя смисъл.

Измамен е и мракът - смътно очертава вън релефите -

без силует и география.
 

Нощта е доброволна клопка.  Излъчва магнетичен мирис

само за наивници.

Капан за будни хора: чакалня и перон на гара. Балкон.

И даже пейка в парка.
 

Нощта е с вкус на черен шоколад. Напълно натурална.

И с цвят на печено кафе.

Горчи – до дъното на всяка своя молекула.
 

И любовта е като тази нощ. Без структура, сюжет,

сценарии и граници.

Дори земята и небето не могат да я сложат в рамка.

Защото е самата свобода.