Прозорците на тъгата са затворени.
Къщата е издигната върху хълм от мрак
звездите отдавна са изключени
като улични лампи след полунощ.
Луната е обърнала завинаги тъмната си страна.

Уморени музиканти
след дълго свирене в ресторант са щурците.
И вече са прибрали инструментите си.
Вятърът е духнал фенерите
на  кварталните светулки. 
Колите карат с изгасени фарове
по мокрите пътища на тъгата.

В прозорците на тъгата
се отразява ярката ми рокля.
Кръвта й полека се стича
към черните плочки на пода.
Сянката ми се движи надолу по стълбите.
Надолу по стълбите
в заключената къща на тъгата.