Прочетен: 1084 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2014 20:22
Сълзата. Не искам да я изтрия.
Искам свободно да пресича лицето ми.
Искам, когато плача, да не се правя,
че имам прашинка в окото. Искам да не крия сълзата.
Нека като небесната капка да почуква неравноделно
с морза си по масата в стаята, за да ми напомня,
че вън утрешните облаци събират и дъжд , и сняг, и тъга.
Сълзата и този път изкачи стръмнината от сърцето до очите.
И сега успя да събере в своята миниатюрна сфера
солта и водата на цял океан, като преодоля гравитацията.
И пак като цветна леща, смени кафявото на зениците с морско зелено.
А накрая натежа и свободно се търкулна по скулата ми.
Има ли нещо по-красиво от една сълза:
праисторически кристал, внезапно изгрял в пролуката на времето
зърно от светлина, което до зората тихо ще поникне
снежинка, кацнала на твоята мигла
преди да я разтопи въздишката ми.
преди да я разтопи въздишката ми", е знаменателна.