Постинг
31.12.2013 12:50 -
В самия край на декември
вече чувствам почти физически времето: как то тихо се освобождава от часовете, минутите и секундите, които му остават, за да започне да ги брои наново, как е олекнало, как излита през прозореца, без да погледне за последен път надолу - към стаята.
Във въздуха вън ветрецът се опитва да го спре, или просто си играе с него - улавя го за шала и го дърпа към мен, люлее го като малко дете в хамака си, хвърля му шапката и му роши нежно косата, а после започва да го върти - самото виенско колело, тук, в средата на София.
Времето е като луната, която ту е обладана от щастие, затова е закръглила формите си, ту е изтънена от тъга, но дори и тогава, осветлява всеки ъгъл, всяка тайна ниша и шкаф в къщата на сърцето.
Времето, приятели, изкачва последните небесни етажи. Не са ли това нашите въздишки, събрани, стаени, пропуснати и преглътнати завинаги
Вълнообразно
тук времето е друго - с толкова различни образи.
И ми стана уютно, топло, нежно и хубаво тъжно на сърцето.
Благодаря, Виолета, бъди все така вдъхновена, дано си обичана и честита!
цитирайИ ми стана уютно, топло, нежно и хубаво тъжно на сърцето.
Благодаря, Виолета, бъди все така вдъхновена, дано си обичана и честита!
усетих въздишката на времето...
Изящно и нежно, благодаря!
цитирайИзящно и нежно, благодаря!
Здрава, добра, щастлива, сбъдната Нова година !
цитирайЗдраве, любов и много светлина!
цитирайи усетих нежното му докосване.
Благодаря и новогодишни поздрави и поздравления!
А тази година да очакваме книгата ти, нали, Виолета?!?
цитирайБлагодаря и новогодишни поздрави и поздравления!
А тази година да очакваме книгата ти, нали, Виолета?!?
