Постинг
18.12.2013 17:51 -
След луната
Пак петелът тръбата надува
и звукът като паяжина се люлее.
В чужда орбита ми се струва
че се движи светът разсеян.
Мракът бавно се разрежда
с изгрева на листата.
Пейзажът е вече отсреща
а другият чака ната̀тък.
Но какво след съня остава –
пространства от грях и въздух.
И се мъча сама да направя
мъж от пръст, слънце и сълзи.
Вълнообразно