Цветовете на светлината.
Чакам ги: стоя до река и гледам как идва
бялата вода, червената, синята, виолетовата, златната.

После светлината започва да струи в зелено.
Разрежда я само въздухът,
който подпира сънното небе   
стара крепостна стена, обрасла със забрава.
Антична руина, със тежка порта,
патинирана от хилядолетия.
Със северно изложение.

По безветреното дъно на пейзажа
искрят изумрудени камъни
дъждовни локви,
в които се оглеждат облаците 
нешлифовани украшения,
с неочаквани фигури,
които местят и сменят формите си
при всяко мое движение.

А когато се плъзне любовно здрачът
по хълбока на хълма,
блесват върху него родилните,
но вече ръждясали петна на луната.
Игра на цветовете -
в пролуката между два сезона.

 

 

 

 

се движи, диша, свети, живее "в пролуката между два сезона".

любовно здрачът / по хълбока на хълма"...Ех, че хубаво, почувствах го!

зашеметяват цветовете, неочакваните причудливи фигури по земята и на небето, движещите се образи, усещането за време и пространство.

убийствено, Виолета!