Любовта е двете половини на битието: живот и смърт – ден и нощ, светлина и мрак. Затова Жулиета и Ромео живеят и днес - те са слънцето и луната на небето.
Любовта не оставя на случайността да се разпорежда - тя избира година, ден, час и място за съдбовната среща.
Обичам зимата. Пейзажите тогава изглеждат ясни и прости. Снегът е събитието на сезона. Уж е очакван, но обикновено идва внезапно. Кротко покрива грозните градски късове, но и повтаря и осветява всеки изящен щрих в пейзажа. И въпреки студът, навън остават почитателите му. Те ще проверят, дали тази, или онази черта в кварталното пространство е на мястото си и ако я няма, ще я измислят.
...Помня онази нощ, когато снегът заваля, защото ти го извика. Сякаш някой отгоре пусна вселенската машина, от която излитаха на ята ангелски перца. Те падаха леко над нас и наоколо косата ми се посребри като твоята.
Сняг от друго време. Античен сняг - за двама.
Под уличната лампа, силуетите ни постепенно се издължиха и заприличаха на двете познати прегърнати мраморни статуи, издигнати на форума в Рим.
Оттогава знам, че когато завали, снегът е поръчан от теб.
Сняг – за двама.
От втори век
след Христа.
Любовен
Какъв изумителен образ!
Звучи толкова достоверно, защото Виолета го е измислила!
тя избира година, ден, час и място за съдбовната среща...
Хубаво е ... античен сняг ...
Поздрави !
