Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2013 18:47 - Стихотворението
Автор: vayaleta Категория: Изкуство   
Прочетен: 1557 Коментари: 3 Гласове:
15

Последна промяна: 10.11.2013 19:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Отворя ли страница с любимо стихотворение, винаги имам чувството, че не съм го чела. Пред мен се извива път и аз унесено тръгвам, незапомнила, че веднага след първия завой, ще потъна в дълъг черен тунел, който стига до самото начало на открития космос.
Сега съм само и едно издухано от вятъра перце, и невидима прашинка, излетяла от капандурата на нечия мансарда, за да лети свободно из пространствата на душата. Докато мракът стане друг. И тишината започне да се чува. И въздухът се оживи.
Тогава стъпвам отново върху твърда земя, обрасла с гъсти диви треви и билки. Разбудените от мен липи издишват носталгични ухания. Следвам тънката им нишка в полетата на нощта.
Единствените светлинки тук са светулките, които се движат свободно: нагоре – надолу, надясно– наляво, бързо и бавно в пейзажите на последния куплет.






Гласувай:
16
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. stefanmilev - Ах,
10.11.2013 19:08
как се освети целият блог!
цитирай
2. troli - Вдъхновяващо
11.11.2013 18:24
Какво е едно истинско стихотворение - пътешествие в открития космос и обратно - до полетата с диви треви и светулки...
цитирай
3. fenfen - Поздравления :)
12.11.2013 17:54
С огромно удоволствие и наслада чета художествените ти текстове, Виолета, благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vayaleta
Категория: Изкуство
Прочетен: 1161240
Постинги: 1992
Коментари: 1249
Гласове: 5857
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол